КАКВО Е АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ?
Андрогенната алопеция (Alopecia androgenica, Androgenetic alopecia) е физиологичен процес, предизвикан от андрогенните хормони у генетично предразположени индивиди. Дефакто това е типичното мъжко оплешивяване, което засяга около 50% от мъжете. Среща се и при много жени, по-възрастни от 40 години, в по-лека форма. Честотата на андрогенната алопеция се увеличава значително при жени след менопаузата.
Андрогенната алопеция е по същество козметичен проблем, а не заболяване. Възрастните хора приемат загубата на коса като нещо естествено, но оплешивяването при младите мъже е причина за емоционален дискомфорт.
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ?
Андрогенната алопеция е генетично обусловена. При баща с андрогенна алопеция рискът за развитие на това заболяване у синовете е около 70%.
Многобройни проучвания са идентифицирали 2 основни генетични локуси с риск за андрогенна алопеция. Това са X-хромозомен AR / EDA2R локус и PAX1 / FOXA2 локус на хромозома 20.
Андрогенната алопеция се унаследява автозомно-доминантно, като е налице непълна пенетрантност и вариабилна експресивност на гена. Това обуславя повишената чувствителност на космените фоликули към някои метаболитни продукти на тестостерона. В кожата на скалпа са съсредоточени огромен брой рецептори за тестостерон, което говори за високата чувствителност на тази област към него.
Метаболизмът на космените фоликули се потиска от натрупването на 5-алфа-дихидротестостерон, който се получава посредством редукция на тестостерона. Този метаболит на тестостерона, след свързването си със специфични цитоплазмени рецептори, въздейства върху митотичната активност на матриксните клетки на космения фоликул и предизвиква разрушаване и опадане на космите.
Под влияние на метаболитните продукти на тестостерона се удължава телогенната фаза (стадий на покой) и силно се скъсява анагенната фаза (стадий на растеж на косъма).
Увеличеното производство на мъжките полови хормони - тестостерон и дихидротестостерон, са причина не само за плешивостта, но и за сърдечните пристъпи, повишеното кръвно налягане, повишените нивата на холестерола и др.
КАКВА Е КЛИНИКАТА ПРИ АНДРОГЕННАТА АЛОПЕЦИЯ?
Началото на андрогенната алопеция е постепенно. При мъжете състоянието започва след 20-годишна възраст. То започва най-често от челото, като в двата ъгъла се наблюдава дифузно разреждане на окосмяването. Впоследствие в областта на вертекса (върха на скалпа) също се появява обезкосмена зона и след известно време те се сливат.
Първоначално се наблюдава по-голямо, по-заоблено чело, след което то се слива с обезкосмената част от вертекса и така се оформя типичното мъжко оплешивяване. Накрая може да остане една ивица коса над ушите и отзад в областта на тила.
В началото космите се заместват от изтънели дистрофични косми, които също опадат. Кожата на главата става гладка, лъскава и с напредване на възрастта леко атрофира. И при мъжете, и при жените с андрогенна алопеция, преходът от големи, дебели, пигментирани терминални косми към къси, тънки, непигментирани, велусни косми в засегнатите области е постепенен.
При прогресия на андрогенната алопеция анагенната фаза се скъсява, а телогенната фаза остава непроменена. В резултат на това повече косми са в телогенна фаза и пациентът може да забележи повишаване на опадането на космите. Крайният резултат може да бъде тотална загуба на коса в областта.
Тази област варира при различните пациенти и обикновено е най-забележима на върха на главата. Фронталната линия на косата често е запазена при жени с това заболяване, докато при мъжете се наблюдава постепенно отдръпване на тази линия в началото на процеса.
Андрогенна алопеция при жени
Жените с андрогенна алопеция обикновено се представят с дифузно разреждане на космите в челно-слепоочната област и короната на скалпа, което започва значително по-късно през преклимактеричния период. Състоянието води до постепенно изтъняване на косата, а не до област с очевидна плешивост. Тази алопеция често се предхожда от себорея.
По-тежките форми на андрогенна алопеция у жени обикновено са съчетани и с хирзуитизъм.
КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ?
Диагнозата е клинична. Не са необходими специални тестове.
При случай на жена с алопеция при наличие на вирилизация, може да се наложи лабораторно изследване на дехидроепиандростерон (DHEA)-сулфат и тестостерон.
КАКВА Е ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА ДИАГНОЗА ПРИ АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ?
Диференциална диагноза се прави с алопеция ареата, телогенен ефлувиум и анагенен ефлувиум.
КАК СЕ ЛЕКУВА АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ?
Миноксидил се прилага локално като 2%-ов или 5%-ов разтвор. Финастерид се приема перорално.
Хирургичното лечение представлява трансплантация на космени фоликули от окципиталната област на главата в засегнатите зони. Така присадената коса също обаче опада след няколко години, поради факта че тестостеронът, който не ужврежда космите в окципиталната област, започва да се сързва активно с рецепторите на космените фоликули, присадени в областта на темето.