КАКВО Е ЕРЕКТИЛНА ДИСФУНКЦИЯ?

Еректилна дисфункцияЕректилната дисфунция или мъжка импотентност е състояние, при което има постоянна или повтаряша се неспособност на мъжа да получи или задържи ерекция, достъчна за осъществяване на задоволителен полов акт. Това води до нарушаване на качеството на живот на мъжа и неговото самочувствие.

Въпросът за еректилната дисфункция е твърде деликатен за всеки мъж. От една страна заради самите предразсъдъци на пациентите и страха да признаят за проблема, от друга страна незнанието към кого да се обърнат – личния лекар, уролог, психолог, сексолог и т.н.

Импотентността е познат проблем сред мъжете във всички възрасти. Медицинския термин – еректилна дисфункция означава  нарушена фунция на ерекцията. Ерекцията е онова състояние на пениса, при което под въздействие на комплекс от психологични и нервно-ендокринни фактори той променя дължината и дебелината си, уголемява се и се втвърдява.

КАКЪВ Е МЕХАНИЗМЪТ НА ЕРЕКЦИЯТА?

Еректилна дисфункцияСлед стимулация чрез нервните влакна достигат импулси до централната нервна система, които обратно изпращат сигнали за разширяване на артериалните кръвоносни съдове.

По този начин се увеличава притока на кръв към пениса (по-точно към кавернозните тела). Венозните съдове се притискат и по този начин навлязлата кръв трудно се оттича и това задържа ерекцията.

След оргазъм венозните съдове отново се  разширяват и кръвта се оттича към циркулацията. Ерекцията спада. При еректилна дисфункция са нарушени тези процеси.

 

КАКВА Е ЧЕСТОТАТА НА ЕРЕКТИЛНАТА ДИСФУНКЦИЯ?

Средно 5-20 % от всички мъже страдат от умерена до тежка импотентност, но при мъжете от 40 до 70 години този процент е около 50.

 

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ЕРЕКТИЛНА ДИСФУНКЦИЯ?

Има две групи причини - органични и психогенни. Органичните причини са свързани със заболявания на най-различни органи и системи: заболявания на пениса и простатата, заболявания на съдовете, които нарушават техния лумен и следователно кръвотока, хормонални проблеми.

Психогенните причини са сравнително по-чести. Те са свързани със стрес на работното място, в семейството или други фактори, които създават напрежение и безпокойство у мъжа. При стрес няма как да се задейства описаната каскада от процеси и да се стигне до ерекция.

Как да различим кога причините са органични и кога психогенни? Важно е да бъдат направени нужните изследвания за да се потвърди или отхвърли органична причина. Когато тя отпадне като вариант, се насочваме към психогенните фактори.

При психогенно причинената еректилна дисфункция има нощни и сутрешни ерекции. Това е така, защото по време на сън кората е изключена и работата на ума отпада. Липсват стресовите фактори и се достига до ерекция. Нормално по време на сън има няколко ерекции и те са задължителни за поддържането на добро здраве на мъжката репродуктивна система.

При органичните причини няма нощна ерекция, защото независимо от отпадането на мозъчната кора по време на сън, пенисът няма възможността да еректира. Пациентите с психогенни смущения получават добра ерекция при зрителна, тактилна и друга еротична стимулация, а тези с органични смущения трудно или въобще не получават такава.

Като категорични рискови фактори се посочват психоемоционален стрес, затлъстяване, тютюнопушене, захарен диабет и др. При отстраняване на тези фактори, най-вече на затлъстяването е възможно значително намаляване на риска за появата на заболяването.

Психоемоционални причини - проявяват се при мъже с ниска самооценка, много от които са имали неуспешни полови актове. При тях страхът и съмнението, че ще се провалят се засилва с времето. Други подобни са: неподходяща партньорка, депресивни състояния, несигурност и страх от интимност, недобра комуникация във връзката, продължителен стрес, силно отговорна и напрегната работа. Ако партнюрката ви е от типа жени, които вечно мрънкат и са все недоволни, проблемите ви са в кърпа вързани.

Съдови причини. С годините и вследствие редица заболявания настъпва стеноза и увреждане на пенисните артерии и дисфункция на гладко-мускулните влакна, а оттам и затрудняване на кръвотока в тази област. Понеже артерията на пениса е три пъти по-малка от коронарните артерии, проблемите в сърдечно-съдовата система се проявяват с еректилна дисфункция често преди да се появят сърдечни проблеми.

Най-честите причини за стеноза на тези артерии са атеросклерозата, употребата на никотин, артериалната хипертония и диабета. За това контролът на холестерола и триглицеридите, както и преустановяването на тютюнопушенето е изключително важно.

Заболявания на простатата. Ключово значение оказва простатната жлеза или т.нар. второ сърце на мъжа. Простата представлява жлеза с размер на орех,  локализирана зад пикочния мехур и пред ректума. Функцията и е да произвежда рядка, млечна, алкална течност, която се смесва със спермата.

Секретът се отделя непрекъснато, но при липса на полов акт се изхвърля чрез урината. Простата се уврежда при простатна хиперплазия или доброкачествен аденом, който засяга половината мъже след 50 годишна възраст, както и при хроничен простатит, който, засяга една четвърт от всички млади мъже.

Основните причини за хроничен простатит са нелекувани полово-предавани болести, най-често инфекция от Chlamydia trachomatis. Затова предпазването от венерически болести и навременното им лекуване е наложително.

Освен чисто физическото увреждане при мъже с подобни проблеми се наблюдава и изключително силно психично разстройство, което им пречи да водят пълноценен живот. Тъй като в мъжкия мозък сексът заема централно място, силният пол изпада в тежки депресии след полови неуспехи. Получава се един омагьосан кръг.

Затлъстяването е друг много важен фактор. Добре е пациентите със затлъстяване и с проблеми с ерекцията да отслабнат преди още да започнат да търсят лекарска помощ.

Сред мъжете с наднормено тегло се установяват по-ниски стойности на тестостерон, както и лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон. Изследвания показват, че затлъстелите имат сексуални смущения много по–често, отколкото хората с нормално тегло. Смущенията са: липса на интерес към секса, намалено полово желание, намален брой контакти, трудности при осъществяване на полов контакт.

Затлъстяването може да бъде асоциирано с биохимично състояние, наречено хипогонадотропен хипогонадизъм при мъже. При него функцията на тестисите е потисната поради проблем в сигнализирането на по-висшата в регулаторно отношение жлеза - хипофизата. При мъже със затлъстяване са налице както понижени гонадотропни хормони, така и увеличени естрогени - във връзка с метаболизирнаето на мъжките полови хормони в мастната тъкан.

Затлъстяването често предизвиква и диабет, поради загуба на инсулиновите рецептори от мастните клетки. А диабета е болест, увреждаща всички органи и системи.

Ендокринни причини: хипогонадизъм (първичен и вторичен)
Най-важният хормон за мъжката потентност е тестостерона. При мъжете, за разлика от жените, при които либидото се увеличава с възрастта и достига своя максимум в 40 годишна възраст, либидото и потентността са най-силни в пубертета и с всяка година прогресивно отслабват.

Това се дължи на спадане на нивата на тестостерона. Намалява желанието за секс, броя на половите контакти, продължителността и качеството на ерекцията. Първият симптом, за който мъжете споменават е намаленото количество сперма при еякулация.

Лекарства и наркотици: антидепресанти, антихипертезивни, особено бета блокери, хормони, психотропни вещества, наркотици - хероин, кокаин, амфетамини. Всеки, който редовно употребява наркотици знае до какво безпомощно  състояние могат да го доведат при опит за сексуален контакт.

Алкохол. Алкохолът е коварна напитка. Той увеличава либидото, но намалява потентността. Сред лечителите от древноста е била разпространена фразата „Виното възбужда желание, но лишава от възможност да се осъществи“. При мъжете, които употребяват редовно алкохол, в 70% от случаите има проблеми с ерекцията.

Малки дози могат да са ползотворни, но прекалено големите количества алкохол променят механизма на ерекцията, като тя не може да се задържи за дълго време. Алкохолът също влияе отрицателно върху броя на жизнеспособните сперматозоиди и ги прави по-малко ефикасни.

При хроничен алкохолизъм се уврежда сериозно черния дроб, което води до увеличаване  нивото на естрогена, а се намаля това на тестостерона. Това води до хипогонадизъм и феминизация пре мъжете. Клинично се проявява със загуба на либидо, атрофия на тестисите, гинекомастия и еректилна дисфункция от висок клас.

 

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ЕРЕКТИЛНАТА ДИСФУНКЦИЯ?

Оценката на състоянието трябва да включва подробна сексуална анамеза за минали и сегашни заболявания, хирургични интервенции, прием на лекарства, алкохол и тютюнопушене. За определяне тежестта и вида на еректилната дисфункция (психогенна или органична) се използва Международен индекс за еректилна функция.

Изследването на пациента е насочено върху гениталиите и екстрагенитални признаци на съдово, неврологични, ендокринни и други заболявания. Назначават се лабораторни изследвания, които включват: тестостерон (най-достоверна е стойността, измерена между 7.30 и 8.30 сутринта); липиди; общ холестерол; триглицериди; кръвна захар. Използват се специализирани изследвания като Доплерова сонография, Папаверинов тест и др.

Ако се установи конкретна причина, пациентът трябва да бъде насочен към съответния специалист.
Още анамнестично лекарят може да се ориентира дали се касае за психогенна или органична еректилна дисфункция.

 

КАК СЕ ЛЕКУВА ЕРЕКТИЛНАТА ДИСФУНКЦИЯ?

Първо трябва да се установи дали еректилна дисфункция е психогенна, органична или смесена.

При психогенна – терапията е индивидуална или обхваща и двамата партньори. При органична (напр. хипогонадизъм) – заместваща терапия с тестостерон или препарати, стимулиращи производството на собствен такъв, напр. трибестан (билката бабини зъби).

Трябва да се промени и начина на живот - спиране на тютюнопушенето, намаляване на стреса, коригиране на телесната маса, лекуване на основното заболяване, здравословно хранене, спорт, туризъм.

Медикаментите, които са най-актуални,  са инхибиторите на фосфодиестераза 5, които повишават притока на кръв към кавернозните тела на пениса, като най-често използваните препарати са: илденафил, който действа около 4 часа; варденафил с 5-6 часов ефект; тадалафил, с 36 часово действие.