КОЖНИ ПРОЯВИ ПРИ ПСИХИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ (ПСИХОДЕРМАТОЗИ)

Кожни прояви при психични заболяванияБолестите на кожата, възникнали от въздействието на психични заболявания носят наименованието психокутанни заболявания. Поради общия ембрионален произход на кожата и нервната система, комбинацията между психични и кожни заболявания е честа. Най-честите психодерматози са:

Дерматофобии

Болните изпитват постоянен, непреодолим страх, че имат различни кожни заболявания, въпреки че обективното изследване не показва отклонение от нормата. Тези фобии могат да настъпят след боледуване, при контакт с болен или след запознаване с медицинска информация за заболяването. Тук спадат:

Parasitophobia – най-често се среща акарофобия – страх от заразяване с краста. Пациентите чувстват сърбеж и предизвикват по кожата си екскориаци и илихенификация. Среща се и педикулофобия и др. Такива болни носят на лекаря мними паразити, най-често сквами и крусти в шишенца и кутийки и насточват за изследването им.

Cancerophobia - страх от появата на карцином. Среща се обикновено при появата на невуси по кожата.Venerophobia – сифилофобия, спинофобия и др. Пациента се чувства под постоянен риск от заразяване или се смятат заразени от едно или няколко полово передавани заболявания. Особено честа е при мъже, които рядко имат полови контакти. След съмнителен контакт, такива пациенти започват непрекъснато да се изследват за венерически болести. Обикалят различни лекари и лаболатории и настояват за все нови и нови изследвания. 

Trichophobia – страх от прекалено окосмяване. Среща се най-често при жени, които смятат лануго космите си по лицето за значителна хипертрихоза.

Bromhydrosophobia – страх у някои пациенти, че потта им мирише лошо. Те непрекъснато се мият и използват десодоранти. 

Corticophobia. Това е нов термин, среща се при пациенти, които ги е страх да бъдат лекувани с кортикостероиди. Особено е разпространен при майки, които не искат децата им да бъдат лекувани с такива препарати. 

Дисморфобия

Пациентите изпитват страх от външността си и избягват да се гледат в огледало. Страдащите от дисморфофобия са сигурни, че са грозни и външният им вид е отблъскващ. Това, което притеснява заболелите, не се възприема по същия начин от околните. Те обаче не се харесват и правят всичко възможно, за да се променят.

Голяма част от тях се подлагат на разкрасителни процедури, но те не им помагат да се излекуват, защото дисморфофобикът непрекъснато задълбава в своите съмнение. Някои са толкова депресирани от външния си вид, че обмислят самоубийство.

Дерматитис артефакта

Дерматитис артефакта (Dermatitis arteficialis, pathomymia) се характеризира с наличието на самопридизвикани кожни лезии, което се отрича от пациентите. Състоянието е по-често при жени. Кожните лезии се наричат lesiones artefactae.

Кожни прояви при психични заболяванияЛезиите обикновено са симетрично разположени на достъпни области от тялото и представляват екскориации, ерозии, язви, често с причудлива форма. Те може да са предизвикани чрез триене, чесане, чоплене, рязане, смучене или хапане или чрез приложението върху кожата на топлина или каустични вещества.

Характерни са противоречия в анамнестичните данни, индифирентно отношение на болния към пораженията, внезапно появяване, странен и необичаен вид на измененията, резистентност към лечението.

Заболяването се наблюдава при следните психиатрични състояния: обсесивно-компулсивно разстройство, гранично личностово разстройство, депресия, психоза, умствено изоставане. Терапевтичният подход изключва директната конфронтация с пациентите.

Част от случаите се предхождат от стресови ситуации като заболяване, катастрофа или загуба на близък човек и често се наблюдава възстановяване след подобрение на проблема.

Невротични екскориации

Невротичните екскориации (Excoriatiae neuroticae) също се причиняват от пациента. Те са резултат от повтарящи се разчесвания, инициирани от сърбеж или други оплаквания от страна на кожата или желание да се премахнат бенигнени кожни промени. За разлика от дерматитис артефакта, пациентите обикновено осъзнават, че лезиите са самоиндуцирани.

Невротичните ексориации обикновено са продълговати язвени, крустозни или цикатрициални с постлезионални хипо- и хиперпигментации, по екстензорните части на крайниците или гърба и обикновено са предизвикани от нокти. Лезиите са от няколко до няколкостотин. По-чести са в лявата половина на тялото при десняци и обратно.

Най-често се наблюдава екскориирано акне у млади жени - acne excoriee des jeunes filles. Получава се при постоянно изтискване на пъпки или черни точки по лицето. Наблюдават се екскориации, крусти, линейни цикатрикси, хиперпигментации. 

Най-честите причини за невротични екскориации са обсесивно-компулсивно разстройство, депресия и психосоциалните стресови ситуации. При поставяне на диагнозата е необходимо да се изключат други системни или локални причини, които могат да водят до пруритус.

Трихотиломания

Трихотиломанията (trichotylomania) е алопеция, която е резултат от несъзнателно самооскубване на косата, най-често при четене и гледане на телевизия. Терминът трихокиптомания (trichokyptomania) се използва за подобно на трихотиломанията състояние, при което обаче космите по скоро се начупват ниско, а не се оскубват.

Пациентите отричат, че тяхната алопеция е самоиндуцирана. Отскубнатата коса при трихотиломания може да бъде дъвкана или гълтана - трихофагия. Възможно е да бъдат засегнати окосмяването на скалпа, миглите, веждите, брадата, както и пубисното окосмяване.

Засегнатите области не са напълно лишени от окосмяване, обикновено в алопетичните полета са налице косми с различна дължина. Често при първоначалната изява на оплакванията се поставя погрешно диагнозата алопеция ареата.

Състоянието често се наблюдава при деца, които са скубани оп по-големи братя или сестри или от други деца в детската градина. Характерно при тях е освен алопетичните полета, че цялата коса е проскубана и начупена и при леко дърпане на косата от лекар, детето се навежда в същата посока, без да се противи.

Онихофагия

Гризането на ноктите (onychophagia) се наблюдава при около 50 % от децата и подрастващите. Децата, които си гризят ноктите са безспокойни.В повечето случаи проблемът започва след 3-4 годишна възраст, нараства към 6 тата, стабилизира се през 7 – 10 година и може да се усили в пубертета. Гризането на ноктите  се засилва в моменти на напрежение.  

Гризането на накти включва 4 ри последователни и различни пози.
Първоначално ръцете са поставени в близост до устата и се държат там до 30 секунди. После пръстите бързо се поставят до предните зъби. Следва поредица от бързи спазматични хапания, при които ноктите се притискат плътно към захапващия ръб на зъбите. Накрая пръстът се изтегля от устата за да бъде инспектиран или визуално, или да се усети от друг пръст чрез напипване.

В половината от случаите навика се преустановява от самосебе си, но е нужна помощ от специалист. След юношеството гризането на ноктите се продължава от хапенето на устни, дъвчене на моливи, усукването на коса и др.

Други подобни вредни навици са хейлофагия (cheilophagia) - хапане на устните, мукофагия (mucophagia) - смучене на бузите идр.

Glossodynia

Глосодиния представлява дълготрайно болезнено усещане в областта на езика, без наличие на обективни изменения. Глосодиния включва глососпироза (усещане за изгаряне, парене) и глосалгия. Болезненото усещане обикновено е разположено върху целия език, то е хронично и рядко отминава спонтанно.

Понякога болката е пареща, може да има изтръпване. Някои пациенти съобщават за дискомфорт вместо болка и парене. Субективни оплаквания, придружаващи болката и паренето са промяна във вкуса, жажда, главоболие, депресия разстройство на личността.

Често това заболяване се наблюдава при жени в средна и напреднала възраст, в пред и постклимактеричният период и се свързва с психосоматични или психопатични причини като депресия. Не се открива конкретна обективна причина за възникналите смущения.

Доста обичайно е развитието и на страх от ракови заболявания. Видими изменения по лигавицата на езика няма. Може да се наблюдава непроменена или леко зачервена повърхност на езика.

Vulvodynia

Вулводинията е хронична пареща болка и дискомфорт в областта около отвора на вагината, който е на лице при абсолютна липса на видими белези в областта на влагалището и липса на възпалително заболяване на женските полови органи.

Болката, усещането за парене и раздразнение в тази област, може да предизвикат ежедневен дискомфорт, който да доведе до липса на сексуални взаимоотношения и дори непоносима болка при продължително седене. Това състояние може да продължи с месеци или дори години.

Основният симптом свързан с вулводиния е болка в гениталната област, която може да се характеризира като: парене, чувство за възпаление, щипане, чувство за протъркване, болезнено сношение (dyspareunia), пулсиране, сърбеж. Може да има обща болка в областта на вулвата или тя може да е локализирана в определена област, като отвора на вагината.

Болката може да бъде постоянна или периодична и като продължителност може да трае месеци или дори години, но също така може да изчезне, така както се е появила. Много често болката започва в определено време на деня или е свързана с нервно напрежение.

Много жени, страдащи от вулводиния са страдали в миналото от хронични гъбични инфекции в областта на вагината или рецидивиращи вагинити. Някои жени  имат история на сексуално насилие или неудовлетвореност от сексуалните контакти.

Вулводинията може да предизвика емоционален проблем. Например, притеснението да се прави секс и страха от болка може да предизвика спазми в мускулите около вагината (вагинизъм) и това допълнително да усложни проблема. Други усложнения могат да включват безпокойство, депресия, проблеми със съня, сексуална дисфункция, проблеми с взаимоотношенията.

Дерматози, зависими от психоемоционални въздействия

Псориазис. Психо-социалните фактори имат отношение към първоначалната изява на заболяването или неговото обостряне при около 50% от случаите. Предполага се, че на психо-физиологично ниво невропептидите вазоактивен интестинален пептид и субстанция Р имат отношение за развитието на псориатичните лезии.

Качеството на живот е тежко нарушено поради хроничния ход на заболяването, поради факта, че то е видимо и поради необходимостта от лечение до края на живота. Депресивни симптоми и суицидни опити се срещат по-често при тежък псориазис в сравнение с контроли. Псориазисът засяга и сексуалния живот. Тези пациенти по-често са склонни да консумират алкохол.

Атопичен дерматит. Стресови житейски ситуации предхождат началото на заболяването при много пациенти.  Тежестта на симптомите се свързва със стреса в междуличностните и семейни отношения, а също така по-често са налице проблеми в социалното приспособяване. Тези проблеми може да доведат до  задържане на растежа в детска възраст.

Уртикария и ангиоедем. При 80% от случаите на уртикария и ангиоедем причината остава неясна. Психологичните фактори имат участие в първичната поява при 20% от пациентите. В едно проучване се съобщава, че холинергичната уртикария е провокирана от емоционални фактори при 77% от пациентите.

Тежък емоционален стрес може да обостри уртикариална реакция независимо от първичната причина за нейната изява. Наблюдавано е добро повлияване на хроничната идиопатична и студова уртикария при приложение на трициклични антидепресанти. Тяхната ефикасност при заболяването се дължи не само на антидепресивния им ефект, но и на Н1- и Н2-антихистаминовите и антихолинергичните им свойства.

Алопеция ареата. Влиянието на психологичните фактори върху възникването, еволюцията и терапията на заболяването е добре известна. Остър емоционален стрес може да провокира алопеция ареата, вероятно чрез активиране на свръхекспресия на 2β рецептора за кортикотропин рилизинг хормон около космените фоликули и води до силно изразено локално възпаление.

В отговор на стрес е наблюдавано повишено отделяне на субстанция Р от периферните нерви, заобикалящи космените фоликули. Ензимът неутрална ендопептидаза, който разгражда субстанция Р, също е силно експресиран в засегнатите космени фоликули както през острата, прогресивна, така и през хроничната, стабилна фаза на заболяването.

Психиатрични заболявания, като депресивни епизоди, генерализирана тревожност, фобии и параноидни заболявания често са асоциирани с алопеция ареата.

Витилиго. Психосоциалните последици, свързани с него, са повече отколкото при всяко друго кожно заболяване. При пациенти с витилиго се срещат по-често стресови житейски ситуации. Психиатрична морбидност обикновено се съобщава в приблизително една трета от пациентите.