КАКВО Е СЕБОРЕЕН ДЕРМАТИТ?

Себореен дерматит

Себорейният дерматит (Dermatitis seborrhoides, Seborrheic dermatitis) е честа хронична дерматоза, протичаща със зачервяване, залющване и сърбеж по кожата на скалпа, носа, веждите, клепачите, областта зад ушите и по срединната част на гърдите. Заболяването има хронично-рецидивиращ ход с обостряния и ремисии.

 

КАКВА Е ЧЕСТОТАТА НА СЕБОРЕЙНИЯТ ДЕРМАТИТ?

Себорейният дерматит е едно от често срещаните заболявания на скалпа. Пърхотът, най-леката форма на себорейния дерматит, присъства при около 20 % от населението. Заболяването се среща основно при представителите на три възрастови групи: кърмачета, хора в зряла и старческа възраст и е по-чест при мъжете.

 

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА СЕБОРЕЕН ДЕРМАТИТ?

Себореен дерматитНяколко фактора имат роля в развитието на себорейния дерматит. Освен повишената продукция на себум от мастните жлези, за възникването на заболяването значение има и колонизирането на кожата с Malassezia (Pityrosporum ovale) - вид гъбички.

Дрождите произвеждат токсични вещества, които дразнят и възпаляват кожата. Malassezia  са кофактор, свързан имунологични нарушения и активиране на комплемента. Лица, предразположени към този дерматит, също така  имат дисфункция на кожната бариера.

Сред основните фактори, които влошават себорейния дерматит, са емоционалният стрес, безсънието, промените във влажността на въздуха, смяната на сезоните и различните травмирания на кожата, например чесане. Някои  заболявания – болест на Паркинсон, СПИН, депресия, псориазис и други също влошават себорейния дерматит.

Себорейният дерматит може да бъде предизвикан или обострен и от различни медикаменти - хлорпромазин, циметидин, етионамид, флуороурацил, злато, гризеофулвин, халоперидол, интерферон алфа, литий, метокссален, метилдопа, фенотиазини, псоралени, станозолол, тиотиксен и триоксален.

КАКВА Е КЛИНИКАТА ПРИ СЕБОРЕЕН ДЕРМАТИТ?

Основните симптоми при обостряне на себорейния дерматит са зачервяване, залющване на кожата  и сърбеж, които се редуват с периоди без оплаквания. Активността на болестта се засилва през зимните месеци на годината и в началото на пролетта с ремисии през летните месеци.

 

Себореен дерматит при новородени

Детският себореен дерматит засяга бебета на възраст под 3 месеца и обикновено отзвучава до 6-12-месечна възраст. При деца прекомерен прием на витамин А може да доведе до себореен дерматит. Липсата на биотин, пиридоксин и рибофлавин също може да бъде причина.

При кърмачета себорейният дерматит се проявява най-често като Crusta lactea - млечни кори – жълтеникави мазни сквамо-крусти по капилициума, състоящи се от излющен епител и засъхнала лимфа. При премахването им, кожата отдолу е зачервена и влажна. Това е  горен тип себореен дерматит.

При долният тип се засягат седалището и ингвиналните гънки с еритемо-сквамозни плаки – Erythema gluteale, Intertrigo. Кандидозен свръхрастеж е често срещан при бебешкият себореен дерматит.

При сливането на двата типа се получава смесен тип себореен дерматит – Erythrodermia desquamativa - засягане на цялата кожа,   най-тежката форма на заболяването, протича с умерено повишена   температура и общо неразположение. Клинично се представя с дифузен еритем и  мазни жълтеникави сквами.

 

Себореен дерматит в ранна юношеска възраст

В тази възраст заболяването протича с наслоени сквамо-крусти по темето, подобни на млечните кори – Pseudotinea amiantacea.

Pityriasis simplex faciei е друг вариант, засягащ лицето. Според някои автори е стрептококова инфекция, а според други –   форма на атопичен дерматит. Протича с розови в началото и хипопигментни в последствие окръглени, еритемо-сквамозни лезии по лицето.

 

Себореен дерматит при възрастни

При възрастните   проявите на себорейния дерматит в областта на скалпа варират от леко лющене – Seborrhoea sicca capilitii - пърхут, до масивно обхващане на цялата повърхност на главата.

Seborrhoea oleosa се представя от лек еритем и десквамация на капилициума, съпроводени от омазняване на косата.

При влошаване на състоянието себорейният дерматит може да се разпространи и по челото, веждите, зоната около носа, задната част на тила и гънките зад ушите – Intertrigo retroauricularis.

Характерно е и засягането на клепачите - себореен блефарит - Blepharitis squamosa.

Освен по лицето, характерните за себорейния дерматит промени могат да се наблюдават и по кожата на тялото в т.нар. себорейни области - кожата  пред гръдната кост, на гърба, между лопатките – Dermatitis mediothoracalis, Pityriasis steatoides figurataНай-често срещаният модел е пръстеновидно или географско залющване.

В гениталната и перианална области измененията може да са под формата на интертриго – Dermatitis seborrhoides flexurarum. Макар и по-рядко е възможно засягането и на зоната около пъпа, подмишничните ямки, както и областта под гърдите, като проявите не се различават съществено от тези в областта на окосмената част на главата.

Себорейните кожни лезии се представят като фини  мазни люспи върху червена, възпалена кожа. Секрецията на жълтеникава лимфна течност и образуване на крусти подсказва вторична инфекция.

Рядко възниква генерализирана себорейна еритродермия - Erythrodermia seborrhoica. Тя се среща по-често в асоциация със СПИН.

 

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА СЕБОРЕЕН ДЕРМАТИТ?

Диагнозата себореен дерматит се поставя  по клиничната картина. При ексфолиативна еритродермия може да се наложи кожна биопсия, а при лезии по капилициума  и гъбична култура, за да се изключи тинеа капитис, въпреки че е рядко състояние при възрастни.

Дерматопатологични находки при себорейния дерматит са неспецифични и обикновено включват хиперкератоза, акантоза, фокална спонгиоза, паракератоза.

 

С КАКВО МОЖЕ ДА СЕ СГРЕШИ СЕБОРЕЙНИЯТ ДЕРМАТИТ?

Диференциална диагноза се прави с атопичен дерматит, кандидоза, алергичен контактен дерматит, иритативен контактен дерматит, дерматомиозит, индуцирани от лекарство ерупции, лекарствено индуцирана фоточувствителност, еритразма, импетиго, интретриго, лангерхансова хистиоцитоза, лупус еритематозис, пемфигус еритематозус, пемфигус фолиацеус, периорален дерматит, розов лишей, розацея, тинеа капитис, тинеа корпорис, тинеа крурис.

 

КАК СЕ ЛЕКУВА СЕБОРЕЙНИЯТ ДЕРМАТИТ?

При кърмачета в повечето случаите се препоръчва единствено измиване на главата с мек и подходящ за млечни кори шампоан, което води до пълно отзвучаване на проблема. При неповлияване, засегнатите участъци могат да се третират със слаби кортикостероидни кремове и лосиони, локални противогъбични средства и др.

При възрастни пациенти е препоръчително използването на шампоани с изразена противовъзпалителна и излющваща активност, които въздействат и върху гъбичката Маласезия – обичайно те съдържат катрани, цинк пиритион, селениев сулфид, циклопироксоламин, кетоконазол и др. активни лекарствени средства.

При по-тежки случаи към шампоана се добавят и медикаменти с изразена противовъзпалителна активност – кортикостероиди, калциневринови инхибитори, антимикотици и др. В периодите между пристъпите е добре да се прилагат меки измивни средства.

Използването на спрейове за коса, вакси, гелове и др. може да влоши протичането на себорейния дерматит и е добре прилагането им да бъде преустановено.