КАКВО Е КАНДИДОЗА?

КандидозаКандидозата (Candidosis, Candidiasis), известна още като млечница или соор,  засяга области, които са с повишена влажност или са под оклузия.

Счита се, че почти всеки човек в живота си е имал поне един епизод на инфекция с Кандида. Това е най-честата гъбична инфекция при хората.

 

КАК СТАВА РАЗВИТИЕТО НА КАНДИДОЗНАТА ИНФЕКЦИЯ?

Най–честият начин на на инфектиране у човека е ендогенният. Кандидозата се развива у предразположени лица, поради активиране на тяхната собтвена флора. Нормално дрожди от рода кандида има в устната кухина, влагалището и аноректалния тракт. Te са в малко количество и не предизвикват заболяване.

Candida albicans е най-честия причинител, но е възможно инфектиране с  някои от другите представители на рода Candida, например C. glabrata, C. troipicalis, Candida krusei и др. Предразполагащи фактори за свръхразмножаването на дрожди от рода кандида са прием на антибиотици, хормони, бременност, диабет и др.

За да се докаже, че наличието на Кандида албиканс е патология, може да се използват различни методи и белези: откриването на кандида албиканс на места, но които не се среща нормално; откриване на кандида албиканс в кръвта; преминаването на Кандида албиканс в псевдомицеларна форма.

 

КОИ СА ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИТЕ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА КАНДИДОЗА?

КандидозаКандидозата се счита за болест на болните хора, т.е. тези които са с променен имунитет, с имуносупресия или с наличие на различни придружаващи заболявания, както и кърмачета и стари хора.

Кандидозата се среща предимно в случаите, в които се създава предпоставка за повишена влажност, а именно при затлъстяване, залежаване на легло, под пелините при бебета, на места на недобре прикрепени изкуствени челюсти.

Други рискови фактори  са приемът на някои медикаменти - орални контрацептиви, системни антибиотици, кортикостероиди или при някои състояния и заболявания - по време на бременност, при захарен диабет, атопичен дерматит, СПИН.

 

КАК СЕ ДОКАЗВА КАНДИДОЗАТА?

Поставянето на диагноза кандидоза започва с прегледа при лекар. Този преглед е много важен, защото трябва първо да се оцени клиничната картина на фона на оплакванията. По време на прегледа се вземат необходимите изследвания, в зависимост от това коя е засегнатата област.

Изследванията за кандида включват микроскопия на нативен препарат и посявка в специална хранителна среда. На нативният препарат    се виждат псевдохифите и дрожевидните клетки, на посявката могат да се отдиференцират различните видове кандида.

При посявка върху среда на Сабуро колонии на Кандида могат да се развият за около една седмица. Оценява се външния вид на колониите - цвят, морфология, а след това се правят оцветени  препарати и те  се гледат под микроскоп. Може да се направи и посявка на оризов агар. 

Разграничаването на различните видове Кандида албиканс може да се направи и чрез серотипизиране. 

Хистологично изследване: при наличие на Candida albicans може да бъде  изготвен препарат, оцветен по Грам. Това се прави много рядко и най-вече при съмнение в диагнозата.

 

КАК СЕ ЛЕКУВА КАНДИДОЗАТА?

Лечението на кандидозата е насочено преди всичко към намаляване на въздействието на рисковите фактори, а именно намаляване на условията, които създават повишена влажност, редуциране на теглото, честа смяна на пелените, смяна на катетъра, смяна на протезите, изключване на някои лекарства, повишаване на имунитета и т.н.

Локалното лечение на кандидозата включва използване на противогъбични кремове, лосиони, спрейове, пасти и пудри. Прилагат се и водни разтвори на багрила. Изборът на локалното лечение зависи от това, къде е разположена инфекцията с кандида - в устната кухина, гениталиите, в гънките, както и каква е площта на засягане и възрастта на пациента.

Най-често използвания медикамент за системно лечение на кандидоза е флуконазол. Курса на лечение може да бъде от еднократен прием на по-висока доза при вагинална кандидоза до продължително лечение за 7-14 дни при кандидоза в устната кухина. При засягане на ноктите от кандида курсът на лечение може да продължи няколко месеца. 

Лечението с флуконазол е в основата и на профилактика на кандидоза при хора със СПИН (ХИВ) или с други   имунодефицитни състояние. В тези случаи лечението с флуконазол може да бъде за цял живот. 

Нистатин под формата на хапчета се приема при кандидоза в стомашно-чревния тракт, защото   се отделя с изпражненията почти непроменен, без да се резорбира. Грешка е да се приема при генитална кандидоза и кандидоза с други локализации. 

При съмнение за системна кандидоза или кандидемия средството на избор е амфотерицин Б (Amphotericin B).

 

ОРАЛНА КАНДИДОЗА

КандидозаКандидоза на устната кухина - орофарингеална кандидоза, Candidosis mucosae oris, Candida stomatitis.

Кандида албиканс много често може да бъде открита в областта на устата и гърлото (орофаринкса). Тази кандидоза се нарича кандидоза на устната кухина или орофарингеална кандидоза. 

Наличието на дискретни промени е белег за преминаване на доброкачествената колонизация от кандида към патологичен свръхрастеж.
Кандидозата на устата може да протече по няколко начина: 

Остра превдомембранозна кандидоза.
Острата псевдомембранозна кандидоза е известна още като млечница. На псевдомембранозна кандидоза се дължат една трета от случаите на орофарингеална кандидоза. 

Псевдомембранозна кандидоза се характеризира  с наличието на множество бели налепи, наподобяващи мембрани (псевдомембрани). Тези налепи са изградени от отпаднали епителни клетки, фибрин и гъбични хифи. Белите налепи се разполагат по повърхността на устната лигавица, букалната лигавица, по твърдото и мекото небце, по езика, венците и фаринкса.

Псевдомембраните се отделят лесно с помощта на тампон и под тях се разкрива зачервена лигавица.

Поставянето на диагнозата при тази форма обикновено е лесно, поради много характерния вид. Диагнозата се потвърждава с микотично изследване или нативен препарат.

Предразполагащи фактори за развитие на псевдомембранозна кандидоза са възрастта, наличието на заболявания като захарен диабет, СПИН, левкемия, прилагане на някои медикаменти като инхалаторни кортикостероиди, антибиотици и психотропни лекарства.

Остра атрофична кандидоза.
Острата атрофична кандидоза обикновено се съпровожда с усещане заКандидоза парене в устата или в областта на езика. Езикът и лигавицата на устната кухина при острата атрофична кандидоза са яркочервени.

За остра атрофична кандидоза може да  се имисли при  възпаление на езика при възрастни пациенти с протези, който са били на терапия с антибиотици или инхалаторни кортикостероиди. Диагнозата се доказва с помощта на микотично изследване.

Хронична атрофична кандидоза.
Хроничната атрофична кандидоза е известна още като протезен стоматит. Характеризира се с наличие на зачервяване, локализирано в областта под протезите. Може да има ангажиране и на други части от устната кухина, особено небцето.

Трябва да се знае, че почти всички пациенти със зъбни протези развиват кандидозен стоматит. При съмнение за хронична атрофична кандидоза е необходимо да се отстранят протезите и да се направят изследвания за кандида.

Хронична хиперпластична кандидоза.

Хроничната хиперпластична кандидоза засяга лигавицата в областта на бузите или страничните части на езика. Характеризира се с наличие на единични малки бели петънца или плаки.

Хроничната хиперпластична кандидоза е с висок риск за злокачествено трансформиране и може да е предпоставка за развитие на левкоплакия - кандидозна левкоплакия. Понякога е трудно да бъде изолирана кандида.

Много често хроничната хиперпластична кандидоза се среща при пушачи и след спиране на цигарите може да изчезне напълно.Хроничната хиперпластична кандидоза трябва да се разграничи от лихен планус, пемфигоид, пемфигус, карцином.

Медиален ромбоиден глосит.
Медиалният ромбоиден глосит се характеризира с наличие на симетрично по площ гладко поле в центъра на езика, с червен цвят, в което нишковидните папили на езика са атрофични. Често  се свързва с тютюнопушене или използване на инхалаторни стероиди.

Възможно е да няма никакви симптоми или  може да има парене, особено при хранене с пикантни храни. При медиален ромбоиден глосит се открива кандида в над 85% от случаите.

Ангуларен хейлит ( angulus infectiosus oris).
Ангуларният хейлит се среща по-често при деца, но при тях е със стрептококова етиология. Кандидозната форма е характерна за възрастни хора или при хора, които отделят секрети от устата - след инсулт или при наличие на недобре фиксирани зъбни протези.

При по-възрастни хора, които имат множество бръчки около устата се създава влажна среда, в която се повишава риска от заселване на патогенни микроорганизми.

Ангуларният хейлит изглежда като зачервяване и нацепване на устните ъгли. Характерен е сивият белезникав налеп. Много често се съчетава и с инфекция с кандида и вътре в устната кухина.

Кандидозен хейлит (Cheilitis candidotica).
Кандидозният хейлит се среща рядко. Представя се със напукване и десквамация на устните и задължително е придружен от ангуларен хейлит.

Кандидозен тонзилофарингит.
Обикновено е усложнение на кандидозата на устната кухина. Представя се с еритем и бели налепи по сливици и небни дъги.

 

ГЕНИТАЛНА КАНДИДОЗА

Вж. Генитална кандидоза

 

КАНДИДОЗНО ИНТЕРТРИГО

Candidosis intertriginosa – кандидозно интертриго. Candida albikans е най-честият причинител. По-често е при пълни жени, засягат се гънките под гърдите, ингвиналните, аксиларните гънки, където се наблюдават еродирани, влажни, лъскави, тъмно-червени полета. Наоколо се наблюдават полета с якичка от белезникав мацериран епидермис и дъщерни колонии. 


ЕРОЗИО ИНТЕРДИГИТАЛИС КАНДИДОТИКА

Erosio interdigitalis candydamycetica. По-често е при жени между 30 и 60 години. Предразполагащи фактори са мокрене, миене на чинии и диабет. Засяга се пространството между третия и четвъртия пръст, което е по-прилепнало и с по-малки възможности за проветрение.

 

КАНДИДОЗНА ПАРОНИХИЯ

Perionnyxis et onyxis candidotica. Хронично възпаление на околонокътния вал на един или няколко пръста, причинено от кандида. Околонокътната гънка се зачервява, подува и става болезнена. При натиск се отделя серозна теност, съдържаща дрожди и бактерии.

Обикновено засягането на нокътната плочка е вторично след инфектиране на меките тъкани. Ноктите стават дистрофични, кафеникави, с напречни бразди и чупливи. Заболяването протича хронично и често рецидивира. Много често, освен кандида може да има инфекция и с други микроорганизми (бактерии - псевдомони).

 

КАНДИДОЗЕН ФОЛИКУЛИТ

Кандидата рядко предизвиква инфекция на космения фоликул. За да настъпи такава е необходимо да има и известна имуносупресия на организма.
Най-често кандидозния фоликулит се среща при възрастни мъже, при които има и имуносупресия. Засяга се основно областта на брадата.
Кандидозния фоликулит е представени от пустули, корички или възелчета, центрирани от косъм.

 

ДЕРМАТИТ ОТ ПЕЛЕНИ

Това състояние е характерно за кърмаческата възраст и се поява в областите под пелените. Счита се, че могат да бъдат засегнати   до една трета от всички кърмачетата. Възможно е да има подобни оплаквания и при възрастни и тежко болни, които са с памперси.

Дерматита от пелени може да се усложни от суперпонирана инфекция с кандида, поради създаването на топла и влажна среда под памперса, а кандидата от изпражненията става причина за възникване на вторична инфекция.

Засягат се интетригинозните аногенитални области, където мацерацията от урината и оклузията от пелените са най-силни. Налице е силен еритем, с неясни граници, с мацериран епидермис по краищата и окръглени дъщерни колонии наоколо. Обривът много бързо се разпространява и могат да се обхванат бедрата, пубиса и корема.

 

КАНДИДОЗА НА НОВОРОДЕНИТЕ

Заразяването на новороденото с кандида  става обикновено  при вагинална инфекция на майката. Причините за възникване на кандидоза се дължат на незрелия имунитет на новородените. Кандидозата при новородени може да бъде много сериозно състояние и да заплашва живота.

Рисковите фактори за възникване на кандидоза при новородените са: дистрофични и недоносени деца, лечение с антибиотици, венозни манипулации, поставен катетър.

Локализира се перианално, перигенитално и по тила като еритемни, бързо конфлуиращи петна с инфилтрация и залющване в периферията. Това е т.нар. суха форма (Beck).

При везикулозната форма (Ibrachim) са налице везикули със серозно съдържимо, което по-късно помътнява. Обривите засъхват и се излющват като при сухата форма.

Вродената кожна кандидоза може да бъде и само с прояви на млечница - лигавична кандидоза или дайпер дерматит - дерматит под пелените.

 

СИСТЕМНА КАНДИДОЗА

Системна кандидоза е инфекция, която засяга хора с имуносупресия. Рискови фактори са: лечение с имуносупресори, кортикостероиди,  карциномно болни, пациенти, на които е поставен катетър или са на изкуствено хранене.

Системната инфекция с кандида се проявява с малки червени петънца и пъпчици, които могат да имат и гнойно съдържимо. Впоследствие обривът може да стане по-драматичен с появата на  некротични полета, висока температура, болки в мускулите и картина на сепсис. 

При всяка проява на сепсис при хора с катетър винаги трябва да се има предвид и кандида.