КАКВО Е ЕЛЕФАНТИАЗА?

Състояние на подуване на части от тялото, най-често долен крайник, вследствие запушване и нарушен дренаж на на лимфните съдове, с развитие на оток, се нарича лимфедем или елефантиаза (elephantiasis, слоновост).

 

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕЛЕФАНТИАЗА?

В зависимост от причината за поява се различават първичен и вторичен лимфедем.

Първичен лимфедем -  възниква в резултат на вродени аномалии на лимфните съдове.

Вторичен лимфедем -   вследствие вторично увреждане на нормални лимфни съдове. Най-честата причини за появата му е рецидивиращ еризипел. Еризипелът е възпаление на лимфните капиляри и при всеки следващ рецидив, особено  при жени с наднормено тегло и пастьозни подбедрици се развива все по-изразен лимфедем (елефантиаза).

Други причини са рецидивиращ херпес симплекс по устни и гениталии, травми, малигнени заболявания, инфекции. Оперативни интервенции, особено с екстирпация на регионалните лимфни възли са също много чест етиологичен фактор. Често елефантиаза на ръката се развива след мамектомия и екстирпация на аксиларните лимфни възли при карцином на гърдата.

Лимфатична филариоза, разпространена в тропическите страни, известна още като Elephantiasis tropica се причинява от паразитни червеи от семейство Filaroidea. Червеите се разпространяват чрез ухапване от заразен комар в детска възраст. След попадане в организма, филариите се размножават в ингвиналните и аксиларните лимфни възли и така могат да запушат лимфния дренаж. Развива се подуване на съответния крайник или на половите органи – елефантиаза.

 

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ЕЛЕФАНТИАЗА?

Когато настъпи затруднение в транспорта на лимфата - лимфостаза, в междуклетъчното пространство се задържат течности и настъпва оток, богат на протеини. След време настъпва фибробластна реакция с образуване на колаген и последваща фиброза и склероза на тъканите. Отока става твърд, вследствие фиброзата и допълнително затруднява лимфния дренаж.

Основният клиничен симптом при елефантиаза е отокът. Отокът е блед, неболезнен, и в по-напредналите стадии променя конфигурацията на крайника. Отначало отокът е мек, но след време става твърд. Освен това се развива пахидермия - хипертрофия на кожата, космите опадат, а ноктите се деформират, стават жълти, дистрофични, задебелени, вследствие застоя и нарушената трофика.

Появява се и кафеникава хемосидеринова хиперпигментация на кожата, вследсвтвие венозния застой и еритроцитната екстравазация. С нарастване на отока се явяват и субективни оплаквания от страна на пациента - тежест в засегнатия крайник и затруднени движения на крайника.

Клиничните стадии на лимфедема са четири:

І стадий - появява се оток, който изчезва напълно при покой и при повдигане на крайника. Отокът е мек и при натиск остава трапчинка;

ІІ стадий - оток, който е постоянен, при повдигане на крайника намалява, но не изчезва напълно, той е мек и при натиск остава трапчинка;

IІІ стадий - отокът е твърд, не намалява при покой и повдигане на крайника и не остава трапчинка при натиск;

ІV стадий - твърд оток, който деформира крайника. Развиват се тежки изменения по кожата. Двигателната функция е ограничена. Заболяването в този стадий е известно като слонски крак или елефантиаза.

 

КАКВИ СА УСЛОЖНЕНИЯТА ПРИ ЕЛЕФАНТИАЗА?

Усложненията са чести - бактериални или гъбични инфекции, лимфорагия и образуване на трофични язви. Лимфния застой, богат на протеини е подходяща хранителна среда за развитие на бактерии. Рецидивиращият еризипел е много чест на този фон.

 

КАКВИ Е ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ ЕЛЕФАНТИАЗА?

Болният трябва да поддържа постоянна хигиена на кожата, нужно е периодично повдигане на крайника, прилагане на еластокомпресия - носене на специални еластични чорапи.