КАКВО Е ДЕКУБИТУС?

При болни, страдащи от тежки и изтощителни заболявания, с принудително залежаване в едно и също положение се създава опасност от разраняване на кожата и подлежащите  тъкани,  наречено декубитус, декубитална язва или  пролежна язва (Decubitus, Decubitus ulcers,  pressure ulcer, bedsores). Това увреждане представлява ограничена некроза на кожата или подкожната тъкан, като околните тъкани също може да са възпалени, а самата язва да отделя гнойна секреция.

 

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА ДЕКУБИТУС?

Декубиталната язва  най-често се получава при пациенти в напреднала възраст и  с хронични заболявания, които са на легло.
Освен продължителното принудително положение на болния в леглото, предпоставка за декубитус са и:

Рязко отслабване и изтощение след тежко боледуване;

Заболявания на ЦНС и и травми на гръбначния стълб с нарушена трофичната функция;

Наличие на фрактури и  неправилно поставени гипсови превръзки, ортопедични шини, протези;

Диабет;

Скелетни аномалии - сколиоза, костни тумори и други;

Обезитас;

Възраст над 70 години, суха кожа. 

За появата на декубитус благоприятстват още неудобното и нечисто легло, неравностите по дюшека, гънките на чаршафа и пижамата, лошата хигиена на кожата, неадекватната сестринска грижа, инконтиненцията на урина и фекалии.

Външното налягане, приложено върху площта на тялото, особено върху костни подложки, може да доведе до запушване на  капилярите, което лишава тъканите от кислород и хранителни вещества, причинява исхемия, оток, възпаление и накрая некроза и образуване на язви. Язви, дължащи се на външен натиск, се появяват по глутеусите,  тазобедрената област и петите.

Триенето е вредно за повърхностните кръвоносни съдове. Кожата над лакътната област може да бъде наранена поради триене. Гърбът също може да бъде наранен, когато пациентите са издърпват или плъзгат върху леглото или се прехвърлят върху носилка.

 

КАКВА Е КЛИНИЧНАТА КАРТИНА ПРИ ДЕКУБИТУС?

Локализацията на декубитуса зависи от положението на болния в леглото. Обикновено тежко болните лежат по гръб, затова най-застрашени са кръстната и седалищната област. Когато положението е странично, декубитуса се появява в областта на тазобедрената става, външната и вътрешната част на бедрата.

Декубитус се получава и по  лактите, тила, петите и на всички места по тялото, където кожата продължително се притиска върху подлежащата кост.            

В своето развитие декубитуса преминава през следните стадии:

Първи стадий - зачервяване на кожата.

Втори стадий - изтъняване на кожата и оформяне на ерозия или плитка язва с блестящо червено дъно. Язвата може да се предшества от мехур със серозно съдържимо, който се спуква впоследсвие.

Трети стадий - оформяне на некротична язва с кратериформени ръбове с различна дълбочината. Подкожната мастна тъкан може да бъде видима, но костта, сухожилията или мускулите не са.

Декубиталните язви са най-широки в основата си и се стесняват с конусовидна форма на нивото на кожата. Дъното често е покрито с черна девитализирана тъкан - есхара. Гноен ексудат и еритем, обкръжаващи язвата, говори за вторична инфекция.

Четвърти стадий - пълна тъканна загуба, с видими кост, сухожилия или мускули. Образуват се фистули с последващо развитие на остеомиелит. Улцерозните промени надхвърлят местата на притискане. В язвите с по-голяма продължителност може да се образуват калцификати.

В тежките случаи раните могат да стигнат до костите, които се обхващат от възпалителен процес - остеомиелит. Инфекцията маже да се разпространи и в целия организъм и се развива сепсис,  понякога с летален изход. Други усложненията при декубиталните язви са амилоидоза, анемия, гангрена, злокачествена трансформация.

 

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА ДЕКУБИТАЛНИТЕ ЯЗВИ?

Лечението при първи стадий на декубитуса включва намазване с епителизиращи унгвенти,  поставя се стерилна марля.

При втори стадий с образувана язва, околността се обработва с йод-бензин или йодасепт, мястото с антибиотични спрейове или пудри и след това се поставя стерилна превръзка.

При трети и четвърти стадий, с оформена некроза се прави хирургична обработка с изрязване на некротичните участъци.

Инфекциозните усложнения изискват продължителен курс с антибиотици, след вземане на материал за микробиологично изследване и в зависимост от чувствителността им.

Използват се и  готови превръзки за декубитални рани.Те са изключително многообразни - хидроколоидни, полиуретанови, силиконови, сребърни, с р-р на Рингер, с активен въглен, комбинирани за инфектирани рани, импрегнирани, парафинови и т.н. Те поемат излишния ексудат и секрети, като в същото време предпазват от изсушаване и възникване на инфекции.

Други локални средства, подпомагащи регенерацията на тъканите са Hialuricht, Actovegin, Cicatridina и др.

 

КАКВА Е ПРОФИЛАКТИКАТА НА ДЕКУБИТАЛНИТЕ ЯЗВИ?

Основните мерки за профилактика на декубитуса са:

Недопускане на продължителен натиск и подобряване на кръвната циркулация в застрашените зони.

Грижа за леглото на болния – равен и гладък дюшек, чисто постелно бельо и винаги добре изпънато.

Редовно обръщане на залежалите се болни, поне на 2 часа, ако състоянието на болния позволява това.

Разтриване с ревулсивни средства - най-често с камфоров спирт.

За намаляване риска под застрашените места от декубитус да се поставят гумени кръгове, пълни с въздух или специални пневматични възглавници за лакти, колене и пети.